Not seeing a Scroll to Top Button? Go to our FAQ page for more info.

четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Етапи на приемане на тежката диагноза

Не малко хора попадат в ситуация, в която научават, че са тежко болни и имат достатъчно време да се подготвят и да скърбят предварително. Пример на подобна ситуация са тежки инсулти, различните видове рак и други. Самият болен и неговите близки имат време да изстрадат загубата още преди да е настъпила. Тази раздяла представлява загуба на всичко, към което човек е привързан, което цени и обича. Както и при загубата на близък, крайната точка тук е примиряването с тежката реалност. Наблюдават се 5 стадия при приемането на собствената смърт:
1)    Отричане
За повечето хора подобна новина е твърде тежка и трудна за асимилиране, което води до активиране на този защитен механизъм – отричането. В зависимост от  личностовите характеристики на човека, проявите на отричането могат да бъдат различни. Някои от хората просто не вярват на поставената диагноза и/или не приемат, че са болни. Други се опитват да я проверят, търсят второ, трето мнение от различни специалисти. Понякога неглижират диагнозата и говорят за нея на пръв поглед дори с ирония.  Има и такива, които изпадат във вцепенение. В първия момент често се изолират от близките и приятелите си.
2)    Гняв
В един момент човек все пак разбира и осъзнава наличието на болестта, което го кара да се чувства безпомощен и съответно гневен. На този етап той има нужда от отдушник и често това са близките, лекарите или просто дава израз на гнева по познатите за него начини. В този случай човекът има усещането, че това, което му се случва е несправедливо и е възможно да демонстрира поведение, което може да изглежда като завист към здравите хората. Въпреки отблъскващото си отношение, добре е в този момент той да може да разчита на безусловна подкрепа от близките си. В много случаи те са тези, които помагат на болния да премине през етапите на приемането. За да бъдат максимално полезни, близките трябва да се абстрахират от тревожното и раздразнително поведение на болния и да не приемат лично неговите изблици на гняв. Последното, от което той има нужда е да загуби и тяхната опора.
3)    Пазарлък
Момент на разкаяние и вина, в който хората осъзнават и признават минали грешки, смятайки, че болестта е тяхното наказание. Често си задават въпроси „Ако бях…?“. Страхът от това наказание ги кара да търсят „вратички“, през които да избягат от болестта или поне да я отложат. Обикновено обещават да се държат добре, съжаляват за грешките си, опитват да се реваншират, често поставят краен срок (да оживее до рождения ден на детето си). Този процес е стъпка към приемането.
4)    Депресия
За съжаление с времето симптомите и болката от болестта се засилват, водейки до физическо и психическо изтощение. Болният си дава сметка, че е безсилен и губи надежда. Това е моментът, в който той започва да се готви за окончателната раздяла с този свят. Започва да скърби за себе си и за загубите, които предстоят, основно за семейството. Всеки изразява тъгата си по различен начин, често хората плачат, затварят се, стават мълчаливи, ограничават посетителите, докато останат само най-близките. Не всеки има силите и търпението да наблюдава любимия си човек в такова състояние и често го подтикват да се съвземе, да не се отпуска. Това не е вариант. Болния има нужда точно от това, да поплаче и да изживее мъката си.
5)    Приемане
Това е последният етап. На този етап човек вече не е уплашен или отчаян, а подготвен да приеме загубата. Това не означава, че тъгува по - малко. Напротив, тъга има, но тя не пречи на другите дейности от ежедневието. Някои хора ангажират вниманието си като решават недовършените дела. Започвайки да се разделят с външния свят, мнозина избират само един или двама души, които да останат с тях до края. Невербалната комуникация често е по-важна от вербалната. Това бележи края на скръбта – те приемат смъртта си мирно и спокойно. За съжаление тази фаза не се достига от всички. Има хора, които просто не са готови да си тръгнат от този свят и отричат смъртта до самия си край. Достигането на този етап се улеснява от роднините и приятелите. Те също трябва да извървят своя собствен път на приемане на смъртта и също да се примирят. Тогава те могат да позволят на умиращия да си тръгне, без да изпитва вина за собствената кончина.