Как се справяме със загубата на близък?

Не малко автори са проследявали емоционалните състояния, през които хората етапно преминават, когато научат лошата новина за загуба на близък. За всеобщ интерес се оказва, че тези етапи са по – широко приложими в ежедневието. Хората преминават през тях при всяка значима загуба (на работа, любим, принудително преместване, фалит и др.), която води до промяна на досегашното им съществуване. Тези емоционални етапи описват начина, по който човек се справя със загубата по принцип. Реално, ние се страхуваме не просто от смъртта, а от загубата, която тя налага. Без значение за чия смърт става въпрос, естествената реакция на индивида е увеличаване на страха от радикална промяна.

Шок и отричане.
Първият стадий е свързан с първичната реакция при научаване на лошата новина. Емоционалното състояние се свързва с празнота или безчувственост, тъй като случилото се не се приема. Как и колко дълго ще протече отричането зависи от няколко фактора. Ако човекът е бил болен или твърде възрастен, процесът на отричане при близките ще бъде по – кратък и не толкова „яростен“, отколкото при внезапна смърт.
    „Когато познат ми съобщи по телефона, че мой много близък приятел е починал, аз просто се свлякох на земята. Силно исках да се разплача, но не можех. Просто нищо не изпитвах. След минути потекоха сълзи от очите ми, но те не бяха защото ми се плачеше. Не го вярвах. Бях сигурна, че ако му звънна по телефона, той ще вдигне. Следващите 3 дни бях като в мъгла. Отказвах да се храня. Близките ме занимаваха с разни странични неща. Една от вечерите някой каза нещо смешно и аз се засмях така истерично, че майка ми ме погледна с болка в очите. Тогава се усетих...отидох в банята и за първи път плаках истински.“
От голямо значение е как ще се съобщи новината. За да се смекчи шока, е прието новината да се предава лично от най – близките. „Когато майка ми ми каза, че дядо е починал първата ми реплика беше „Знаех си.“. Предната вечер без всякаква причина се замислих за него. Замислих се колко много ми липсва вече, въпреки че е още жив. От няколко години насам паркинсона го беше сковал толкова много, че не можеше не да говори, ами трудно поемаше сламка, за да пие вода. Между нас имаше онази силна връзка между дядо и любимата внучка. Колко много го обичах и толкова много страдах да го гледам в това състояние, че дори се молех вече да си иде, за да спре да го боли. И така, както си мислех за него и моментите, прекарани заедно, изведнъж си представих, че вече го няма. Заплаках, много плаках, сякаш вече го нямаше. На сутринта майка ми се обади и каза, че тръгваме за Бургас. В колата ми каза, че дядо снощи е починал. И аз импулсивно казах „Знаех си.“. Целия път до Бургас бях с насълзени очи, но не исках да плача заради майка ми. Тя също го беше загубила – баща си. „
Погребението е изключително важно. Съзнателно или не, обществото си е изградило традиции, които да подготвят опечалените за приемане на реалността. Често се случва при тежка загуба, поради много силна връзка между оцелелия и починалия, първият да не иска да отиде на погребението на своя близък. Важно е да се включи в погребалните ритуали, които са насочени към раздялата с покойника, с намерението да се покаже, че трябва да приеме неговата смърт. За да се помогне на скърбящите да се справят с отричането, е добре да не им се налага срок. В зависимост от личностните характеристики, всеки има нужда от различно време. Добре е близките да имат възможност да изказват и преживяват собствените си фантазии и перспективи за бъдеще без починалия. Дори когато изглеждат крайно нереалистични. Често хората изглеждат неадекватни, например като се смеят на самото погребение. Това също е вид отричане, колкото и неразбираемо да изглежда за околните.

Гняв.
„Защо това се случи точно на мен?”. За разлика от стадия на отричането, този на гнева е много труден за овладяване. Не можем да приемем, че се случва точно на нас, а не на някой друг. „Спомням си колко гневна бях когато загубих приятеля си по изключително нелеп начин. Не можех да приема, че животът ще продължи без него. Издигнах го на пиедестал и беше толкова нечестно всички да продължим без него и той да бъде забравен.“ Често  насочваме гнева си първично към най – близките. Реално основната причина да се гневим е в последствията от загубата, а именно радикалната промяна в начина на живот. Новите социални роли и задължения, които трябва да поемем. Бъдещи планове или вече постигнати цели се обезсмислят. Чувството за несигурност поражда страх, който на този етап изразяваме чрез гняв. Близките ни се опитват да ни утешат, но често не знаят как и използват заучени фрази като „така е трябвало да стане”, „сега е на по – добро място”, „животът продължава”. В отговор аз гневно извиквах „Но как така „Така е трябвало да стане.“!?!?!?“. Затова често хора, претърпели загуба се чувстват неразбрани и се разгневяват още повече когато виждат, че околните не разбират и не чувстват същото като тях. Възможно страдащият да насочи гнева си към самия себе си. Тогава той вини себе си, че не е предвидил и направил достатъчно, за да предотврати смъртта на своя близък. „Най – близкият му приятел не спираше да ми разказва какво е щяло да се случи, ако е бил с него. Как е нямало да позволи да ми се случи това.“  За съжаление в този стадий хората са много силно афектирани и външна намеса под формата на рационални обяснения или опити за успокоение са безсмислени. По – скоро спокойното изслушване и невербална подкрепа биха били полезни и приети. Ролята на обществото е не да пренебрегва, игнорира или понася гнева на скърбящите, а да им покаже, че не живите, а загубата на техния близък е причина за негативните преживявания. Чрез траурните ритуали им се показва пътя, по който могат да насочат гнева си към липсата на близкия човек.  Иначе бихме се фиксирали в този стадий и бихме превърнали проявите на гняв в начин на предпазване от несправедливостите на живота.

Пазарене.
След гнева страдащите имат нужда да постигнат някакво вътрешно споразумение, което би помогнало за смекчаване последствията от загубата. Или колкото и да е абсурдно, да ги отложим поне за определен период от време. Този момент е по – личен и не толкова демонстративен. „Колко много исках да го сънувам, а не можех. Вярвах, че ако извършвам дословно траурните ритуали, той ще се яви в съня ми и так ще намаля последиците от загубата.“
Добре е близките да наблюдават за нетипични прояви в поведението на скърбящия. Ако е по – лабилен психически е много възможно да стигне до споразумение, опасно за живота му, например да пожертва себе си с цел да върне или да се събере със своя близък.

Депресия – индивидът оздравява когато страда (колкото и нереално да изглежда)
Това е тъгата, която човек иска да преживее сам, не се нуждае от външна подкрепа, въпреки че за обкръжението е трудно да приеме безучастно подобно състояние. Положителен сигнал е когато човек има нужда да плаче или да говори за починалия. Не е геройство да потиска мъката, това само може да го разболее. За преодоляването на тази тъга не е уместно да се предоставят на опечаления оптимистични перспективи или да се омаловажават последствията от загубата. На този етап скърбящият има нужда от време, за да пренареди представата за собствения си живот без своя близък. Да осмисли новия си социален статус. Тъгата е за починалия, но все още не е приет окончателно фактът за неговата загуба. При успешното справяне с тъгата, е необходимо индивидът да получава постоянни стимули, показващи му реалността и непреходността на смъртта. Ритуалите като посещаване и поддържане на гроба, помените на определено време, дават възможност на хората да се усамотят с починалия и помагат за преминаването и през този стадий. Ако близките установят, че скърбящия не може да се справи с мъката и отива към депресия, която се изразява в: липса на желание за каквито и да е действия, занемаряване на себе си и обстановката, в която живее, затваряне в собствен свят, нежелание за комуникация с околните, често страдащия се заобикаля със снимки, предмети и обекти, които са били на покойния, е редно да се обърнат за помощ към психолог или психиатър. За да се измъкнат от депресията, най – често  хората имат нужда да запълнят празнината с нещо ново. Ново занимание, нови познанства, нова работа, ново жилище или ремонт. Имат нужда от промяна и обновяване на обстановката и съществуването си, което е похвално и много голяма стъпка. Добре е, ако околните успеят да се включат в тези промени.

Приемане.
На този етап хората вече са приели загубата, новата социална роля и промените в живота, които тя е предизвикала. „Вече не изпитвах нужда да ходя на гроба му. Дори напротив, имах нужда да продължа напред без да се притеснявам, че изглежда сякаш съм го забравила.“. Този стадий отразява успешното преминаване на индивида през предходните етапи. За достигането му е много важен синхронът между близките. Важно е да не разбират едновременно за новината и да НЕ са на един и същ етап. Всеки притежава различен капацитет за справяне с такива ситуации и е добре когато има външна подкрепа.

Бихме могли да ви помогнем във вашия тежък момент.
При необходимост  от психологична подкрепа посетете в нашия сайт страницата: консултация с психолог 
Посетете в нашия сайт страницата: Траурни услуги

Етапи на приемане на тежката диагноза

Не малко хора попадат в ситуация, в която научават, че са тежко болни и имат достатъчно време да се подготвят и да скърбят предварително. Пример на подобна ситуация са тежки инсулти, различните видове рак и други. Самият болен и неговите близки имат време да изстрадат загубата още преди да е настъпила. Тази раздяла представлява загуба на всичко, към което човек е привързан, което цени и обича. Както и при загубата на близък, крайната точка тук е примиряването с тежката реалност. Наблюдават се 5 стадия при приемането на собствената смърт:
1)    Отричане
За повечето хора подобна новина е твърде тежка и трудна за асимилиране, което води до активиране на този защитен механизъм – отричането. В зависимост от  личностовите характеристики на човека, проявите на отричането могат да бъдат различни. Някои от хората просто не вярват на поставената диагноза и/или не приемат, че са болни. Други се опитват да я проверят, търсят второ, трето мнение от различни специалисти. Понякога неглижират диагнозата и говорят за нея на пръв поглед дори с ирония.  Има и такива, които изпадат във вцепенение. В първия момент често се изолират от близките и приятелите си.
2)    Гняв
В един момент човек все пак разбира и осъзнава наличието на болестта, което го кара да се чувства безпомощен и съответно гневен. На този етап той има нужда от отдушник и често това са близките, лекарите или просто дава израз на гнева по познатите за него начини. В този случай човекът има усещането, че това, което му се случва е несправедливо и е възможно да демонстрира поведение, което може да изглежда като завист към здравите хората. Въпреки отблъскващото си отношение, добре е в този момент той да може да разчита на безусловна подкрепа от близките си. В много случаи те са тези, които помагат на болния да премине през етапите на приемането. За да бъдат максимално полезни, близките трябва да се абстрахират от тревожното и раздразнително поведение на болния и да не приемат лично неговите изблици на гняв. Последното, от което той има нужда е да загуби и тяхната опора.
3)    Пазарлък
Момент на разкаяние и вина, в който хората осъзнават и признават минали грешки, смятайки, че болестта е тяхното наказание. Често си задават въпроси „Ако бях…?“. Страхът от това наказание ги кара да търсят „вратички“, през които да избягат от болестта или поне да я отложат. Обикновено обещават да се държат добре, съжаляват за грешките си, опитват да се реваншират, често поставят краен срок (да оживее до рождения ден на детето си). Този процес е стъпка към приемането.
4)    Депресия
За съжаление с времето симптомите и болката от болестта се засилват, водейки до физическо и психическо изтощение. Болният си дава сметка, че е безсилен и губи надежда. Това е моментът, в който той започва да се готви за окончателната раздяла с този свят. Започва да скърби за себе си и за загубите, които предстоят, основно за семейството. Всеки изразява тъгата си по различен начин, често хората плачат, затварят се, стават мълчаливи, ограничават посетителите, докато останат само най-близките. Не всеки има силите и търпението да наблюдава любимия си човек в такова състояние и често го подтикват да се съвземе, да не се отпуска. Това не е вариант. Болния има нужда точно от това, да поплаче и да изживее мъката си.
5)    Приемане
Това е последният етап. На този етап човек вече не е уплашен или отчаян, а подготвен да приеме загубата. Това не означава, че тъгува по - малко. Напротив, тъга има, но тя не пречи на другите дейности от ежедневието. Някои хора ангажират вниманието си като решават недовършените дела. Започвайки да се разделят с външния свят, мнозина избират само един или двама души, които да останат с тях до края. Невербалната комуникация често е по-важна от вербалната. Това бележи края на скръбта – те приемат смъртта си мирно и спокойно. За съжаление тази фаза не се достига от всички. Има хора, които просто не са готови да си тръгнат от този свят и отричат смъртта до самия си край. Достигането на този етап се улеснява от роднините и приятелите. Те също трябва да извървят своя собствен път на приемане на смъртта и също да се примирят. Тогава те могат да позволят на умиращия да си тръгне, без да изпитва вина за собствената кончина.

Доставка на храна до дома за болни или възрастни хора

Искате вкусна и прясно приготвена храна всеки ден за Вас или Вашите родители, но нямате време за това?

 Доверете ни се, ние ще се погрижим да ви отменим в ангажимента, вашите близки да получават редовно храна с високо качество и на достъпни цени. Ние  Ви предлагаме да изберете най-удобния начин да получите храната до Вашия или техния дом. Това ще извършат нашите коректни партньори  специализирани в приготвянето на храна за малки и големи, чрез безплатна  доставка на предварително приготвената храна  в еднократни пластмасови опаковки съгласно държавните стандарти.

Менютата са съобразени с препоръчителните дневни норми за консумация на основните хранителни продукти  и се изготвят по рецептурник, съгласуван със Столична регионална здравна инспекция.

 Предлагаме  разнообразно  меню съставено от -  супа,  основно ястие ,  десерт и салата

на цена  - 8.20 лв. за деня.

      За да се абонирате за доставка на храна до дома е необходимо  да посетите офиса на Социомед Консултинг  намиращ се на ул. Райко Жинзифов бл.10, вх.Б, партер / срещу  Вонномедицинска академия и Александровска болница / за да сключим договор за доставка. Носете на лицето което ще ползва услугата здравен картон, ТЕЛК – решение или  епикриза удостоверяващи неговото здравословно състояние.

  Ако имате близък с подобни проблеми, вижте грижи за болен в нашият сайт.

ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ ФИГУРНО ПЪРЗАЛЯНЕ

НОВА УСЛУГА!!!

Спортът е здраве! 

Фигурното пързаляне е един от най - красивите и завладяващи спортове. Освен красив, този спорт е дисциплиниращ, развива физиката и психиката, усещането за естетика, координация и много други качества. Стъпвайки на леда, децата развиват силна концентрация, баланс, усещане за ритъм, учат се на толерантност, издръжливост и силен дух. Ледената пързалка предоставя прекрасна обстановка за каляване на организма и изграждане на имунитет. Фигурното пързаляне включва полезно физическо натоварване, танц и мисъл. Дава възможност както за сериозна и отговорна работа, така и за игри и забавления. Това е едно прекрасно начинание за подрастващите. 

Новото ни предложение е занимания за деца от аутистичния спектър и деца с минимални физически увреждания ( лека степен на Детска Церебрална Парализа /ДЦП/). Тренировките са подходящи за деца с нарушения, включващи: симптоми от аутистичния спектър, умствена изостаналост, синдром на Даун, хиперактивност и дефицид на вниманието и други, които НЕ включват тежки форми на ДЦП. Тези занимания биха допринесли за: подпомагане на социалната интеграция и адаптация; формиране и развиване на внимание и концентрация; формиране на доверие; самостоятелност при справяне с трудностите; развиване на обща моторика (координация, баланс и мускулатура); формиране и усъвършенстване на социални качества - умения за работа в екип, търпение, солидарност, морално-волеви качества, спазване на правила. Това са все качества, които трудно се изграждат особено при деца от аутистичния спектър, затова тези занимания биха били много полезни за тях. 

Подходяща възраст за деца с и без нарушения е между 4 и 10 години. 

За момента тренировките могат да се провеждат на зимна пързалка Славия / вторник и четвъртък от 18:30 до 19:30; събота и неделя от 10:20 до 11:20/цената за час - 25 лв., в нея влизат (кънки, вход и треньор). 

Водещ на тренировките : Лора Семова

Логопед за болни

Логопед за възрастни

Афазия -  това е загуба на способността за говорене или за разбиране на речта. Причината за афазията е винаги мозъчно увреждане.

Болният с афазия може:

  - да говори с кратки или непълни изречения
  - да говори с безсмислени изречения
  - да използва несъществуващи думи
  - да не разбира чужд разговор
  - да разбира преносния смисъл като буквален
  - да пише изречения, които нямат смисъл.

Първоначално лечението на афазията се изразява в прилагането на логопедична терапия, която се фокусира върху повторното учене и упражняване на езика чрез използване на алтернативни или допълнителни методи за комуникация. Близките на болния често участват в терапевтичния процес и са в ролята на партньори в терапията.

Много пациенти търсят логопедична терапия. Възстановяването на езиковите умения обикновено е бавен процес, и много малко хора успяват да възвърнат нивото си преди травмата.

Логопедичната трапия трябва  да започва рано. Тя е най- ефективна, когато започне скоро след поръжението на мозъка.
 

Здравословно хранене при възрастните хора

При възрастните хора е важно да бъде осигурено подходящо и правилно хранене за поддържане на добро телесно тегло и като профилактика срещу различни болести и техните усложнения, като остеопороза, затлъстяване, диабет, сърдечно-съдови заболявания и др.

Доброто хранене може да помогне на възрастния човек да преодолее депресията.

Добре е храните, които се дават да не са много трудни за дъвчене.

Понякога възрастните хора може да се нуждаят от повече сладки или солени храни, поради промени във вкуса.

Здравословното хранене при възрастните хора може да помогне и при избягване на самотата и социалната изолираност.

От изключителна важност за поддържането на добър тонус при възрастните хора е и физическата активност. Добре е да се правят разходки, туризъм, пазаруване.

Храната е нужна за развитието, растежа и поддържането функциите на организма, както и за качеството на нашия живот.

Според данни на Министерството на здравеопазването нездравословното хранене води до появата и развитието на много заболявания, измежду които сърдечно-съдови, ракови и др. Високата консумация на висококалорийни храни и ниската физическа активност допринасят за затлъстяването, което от своя страна води до поява на диабет, високо кръвно, сърдечно-съдови заболявания и др.

Препоръки за здравословно хранене при възрастните хора:

1. Добре е да се консумира разнообразна храна.

2. Хранете се редовно и с удоволствие.

3. Консумирайте повече зърнени храни, понеже са важен източник на енергия. Ако можете, взимайте пълнозърнест хляб и други пълнозърнести продукти.

4. Консумирайте често разнообразни плодове и зеленчуци. Ако можете, приемайте ги сурови, понеже съдържат най-много витамини в необработен вид.

5. Намалете употребата на сол.

6. Консумирайте в умерени количества алкохолни напитки.

7. Приемайте ежедневно достатъчно количество вода (около 1,5 – 2 литра) и други напитки, като чай, айрян и натурални плодови сокове, несъдържащи захар.

8. Ограничете приема на захар и захарни изделия, както и на газирани напитки, съдържащи захар.

9. Да се ядат храни богати на:

– Калции – кисело мляко, риба, зеленолистни зеленчуци, бобови растения и др.;

– Витамин В – пълнозърнести продукти, кафяв ориз, жито, черен дроб;

– Витамин C – плодове, цитрусови плодове и зеленчуци;

– Желязо – птиче месо, сусамово масло (сусамов тахан), сушени кайсии, бобови растения, яйца, пшеничени кълнове , зеленолистни растения и зеленчуци, като коприва, спанак и др.;

– Цинк – соя, семена, ядки, гъби, шоколад и какао на прах, мастноразтворими витамини А, Е, Д, К и минерални вещества и др.