Декубиталните рани са сериозен медицински проблем, трудно поддаващ се на лечение. Обикновено са следствие на някакъв тип нарушение, основно свързано с храненето на тъканта. Най-честата причина е залежаване. Обикновено в местата на допир на тялото с твърдата подложка (матрак или дюшек) се влошава перфузията с кръв на тъканта, а оттам и храненето й. Последното довежда до умиране на тъканта - некроза, и поява на декубитална рана.
Основен принцип в борбата с това заболяване е неговата профилактика, която се изразява в честа смяна на позицията на тялото при неподвижен пациент или използването на антидекубитален дюшек. Препоръчително е и извършването на всекидневни масажи на цялото тяло до зачервяване на кожата, които имат за цел да подобрят кръвоснабдяването на периферните части на тялото, чрез постигане на т.нар. хиперемия (изпълване на кожата с кръв).
Лечението на такива декубитални рани е трудно и се извършва от различни лекари в зависимост от причината, довела до появата им, например съдови хирурзи при проблем с проходимостта на хранещите съдове, невролози при наличие на микроангиопатия и/или невропатия или ендокринолози при нарушен гликемичен контрол.
Определянето на вероятността дадена декубиталните рани да бъде излекувана, е от голямо значение в клиничния подход и за изграждане на правилните очаквания на пациента и близките му.
Декубиталните рани се делят на:
- Лечими рани – когато може да се отстрани причината и съответното място е достатъчно кръвоснабдено
- Трудно лечими рани – биха могли да заздравеят, но не може да се отстрани причината, поради невъзможност на пациента да съдейства или недостатъчен терапевтичен ресурс
- Нелечими рани – много увреден пациент, с негативен белтъчен баланс или нарушено кръвоснабдяване.
Придружаващи заболявания и други фактори като: системни заболявания (захарен диабет), недоимъчно хранене, някои медикаменти, могат да забавят или потиснат оздравяването на декубиталните рани .
Незаздравяващите рани следва да се подсушават чрез антисептици (йод-повидон, хлорхексидин и полихексаметилен бигванид – PHMB) и абсорбиращи превръзки. Внимателен и консервативно почистване на некрозите може да е от полза за ограничаване на разпространението на инфекция в околната и подлежащата тъкан.
Основното при превенцията и лечението на декубитусите е да се премахнат/намалят силите на натиск и триене, които увреждат кожата, подлежащата мастна тъкан и мускули. Натискът се минимизира, чрез специални постелки (антидекубитален дюшек или възглавница за инвалидна количка), които променят формата си според натиска, оказван от тялото. Тези мерки са от голямо значение за лечението на пациенти, които не могат сами да сменят своята позиция.
За превенцията/лечението на декубитусите на трудноподвижни пациенти е важно креслата, инвалидните столове, автомобилите и носилките, които се използват, да са оборудвани за предпазване от декубиталните рани.
Как да избегнем декубитални рани?
За да се избегне тяхното появяване се хубаво позицията на болният да се сменя на всеки 1-2 часа. Добре е също на цялото тяло да се прави масаж с лавандулов спирт поне веднъж дневно, желателно е също болният да лежи върху антидекубитален дюшек. Чаршафите , бельото и дрехите също имат голямо значение, по тях не трябва да има гънки и не трябва да са груби материи, за да не бъдат предпоставка за образуването на нови рани.
Как да хванем на време развитието на декубитални рани?
Първият стадий на образуване е появата на болезнено червено петно върху кожата, най-често там където е показано по-горе. Петното в последствие се превръща в повърхностна или задълбочена рана.
Какво да правим при поява на декубитална рана?
Първите мерки които трябва да вземете са да поставите специален гумен кръг, там където е започнало сформирането на раната. Да се правят стерилни превръзки на мястото, защото тези рани могат много бързо да се инфектират.
Ако раната се е задълбочила и има мъртва тъкан трябва да повикате хирург (или да заведете болният до болница), който да отстрани мъртвата тъкан. След което да започнете ежедневно да промивате и сменяте стерилните превръзки на раната и да мажете с предписаните мехлеми и кремове от лекар.
Ако не вземете мерки за лечение на декубиталните рани може да се наложи оперативна намеса от хирург с последващо дълготрайно лечение.
